НАССР е система за управление насочена към идентифициране и предотвратяване на опасностите, с оглед гарантиране производството на безопасни за консумация хранителни продукти. В основата й стоят установяването и управлението на специфичните биологични, химични и физични опасности, които могат да бъдат създадени по естествен път в изходните суровини и материали, да проникнат от заобикалящата работна среда, да се появят в резултат или по време на технологичните процеси на производството, при съхранението, транспортирането и продажбите на хранителните продукти.

Цел на НАССР-Системата е ликвидирането или намаляването на потенциалните рискове от замърсяване на хранителните продукти до допустимите нива.

Подготовката за разработване на Системата включва:

• Внедряване на добри хигиенни практики, съобразени с общите принципи за хигиена и с националните здравни и хигиенни норми.
• Разработва се програма за безопасност на продуктите, разяснява се на целия персонал, определят се отговорностите и пълномощията на всички равнища в предприятието и се осигурява обучение на работниците и служителите, влияещи пряко върху качеството.
• Определя се работна група, отговаряща за разработване на НАССР, както и външен независим консултант по внедряването.
• Определя се предмета на прилагане на НАССР – за кой продукт се отнася.
• Изготвя се схема на производствения процес за определения продукт, като в нея се посочват критичните контролни точки, възможните опасности и методите за контрол.

Основните принципи на НАССР са следните:

1. Анализ на риска – извършване обстоен анализ на известните и предполагаемите рискове от влошаване качеството на продукта. При НАССР рисковете са три вида – микробиологични (патогенни микроорганизми), химични и физични (попадане на чужди тела)
2. Определяне на критичните точки за контрол – това са точките, в които процесът може да се наблюдава, измерва и управлява, и в които отсъствието на контрол представлява риск.
3. Установяване на критичните граници – това са допустимите граници на отклонение на контролираните параметри за всяка контролна критична точка. В рамките на тези граници безопасността на продукта трябва да бъде гарантирана. Стойностите на критичните граници се обозначават в измерими единици.
4. Система за наблюдение на критичните контролни точки – наблюдението на критичните точки показва доколко процесите са управляеми. Определя се честотата на наблюденията – тя трябва да е достатъчна за гарантиране, че увреден продукт няма да достигне до консуматора. Резултатите от наблюденията трябва да бъдат регистрирани, преглеждани и оценявани от упълномощени лица, които могат да прилагат при необходимост действия за корекции.
5. Коригиращи действия – за всяка критична контролна точка трябва да бъдат предвидени необходимите коригиращи действия за поддържане на процесите в допустимите граници. Тези действия се регистрира
6. Контролни процедури – системата трябва да се наблюдава, проверява и управлява така, че да се постигне увереност в нейната ефикасност и да се установят евентуалните й недостатъци. Контролът трябва да се осъществява от независими (по отношение на проверяваните дейности) и компетентни лица
7. Поддържане на документация за всички процедури, свързани с описанието на системата, и за всички записи, регистриращи данни за действието й. Процедурите на НАССР трябва да бъдат документирани. Оперативните данни, свързани с приложението на системата, също подлежат на документиране. Цялата документация трябва да е подредена и достъпна за преглед

НАССР – Системата успешно може да се разработва съвместно със системите за управление по изискванията на стандартите ISO 9001, ISO 14000 и BS OHSAS 18001.